4 feb 2014, 14:17

Не се променяй!

  Poesía » Otra
583 0 5

– Не се променяй ти, не се!
Бъди като във нашта младост –
и в мислите ти се чете
все тази сладка ретроградност.

Но времето върви, поглеж,
безчувствено към всяка мисъл.
Бях юноша, войник, младеж
и вечно в работа улисан.

Не сетих първото сребро
в косите ми, че се разсипа,
че от Адамово ребро
жена си станала от клипа.

А после бръчките откри
промъкнали се по челото
не забелязала дори,
че счупено ми е веслото.

Гребяхме със едното в кръг
в морето,нявга до колене,
а по полето всеки стрък
на грижите ни беше бреме.

И само онзи същи дух
от младостта ни днес крепи ни.
Не ти се иска да съм друг? –
във спомените си върни ме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....