Не се променяй!
– Не се променяй ти, не се!
Бъди като във нашта младост –
и в мислите ти се чете
все тази сладка ретроградност.
Но времето върви, поглеж,
безчувствено към всяка мисъл.
Бях юноша, войник, младеж
и вечно в работа улисан.
Не сетих първото сребро
в косите ми, че се разсипа,
че от Адамово ребро
жена си станала от клипа.
А после бръчките откри
промъкнали се по челото
не забелязала дори,
че счупено ми е веслото.
Гребяхме със едното в кръг
в морето,нявга до колене,
а по полето всеки стрък
на грижите ни беше бреме.
И само онзи същи дух
от младостта ни днес крепи ни.
Не ти се иска да съм друг? –
във спомените си върни ме!
© Иван Христов All rights reserved.
