Не се сбогувай
Когато утре няма да те има
и само светлината ще показва,
че пак е ден и има слънце,
очи ще имам ли да срещна и луната?...
Когато утре пак до себе си те търся
и в празнота разплачат се ръцете,
ще могат ли отново да прегръщат
или ще си останат непотребни?...
Когато вечер няма да те има,
а тялото ми плаче за милувки,
ще мога ли отново да сънувам
или по цели нощи ще съм будна?...
Когато утре няма да те има
и вярата ми иска да се пръсне,
не се сбогувай, просто тръгвай,
а аз ще те дочакам да се върнеш...
и само светлината ще показва,
че пак е ден и има слънце,
очи ще имам ли да срещна и луната?...
Когато утре пак до себе си те търся
и в празнота разплачат се ръцете,
ще могат ли отново да прегръщат
или ще си останат непотребни?...
Когато вечер няма да те има,
а тялото ми плаче за милувки,
ще мога ли отново да сънувам
или по цели нощи ще съм будна?...
Когато утре няма да те има
и вярата ми иска да се пръсне,
не се сбогувай, просто тръгвай,
а аз ще те дочакам да се върнеш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
