20 ene 2005, 14:07

Не се сърди

  Poesía
1.2K 0 4
Не си мисли, че те забравих.
Ти тука.....в ляво завинаги остана.
В сърцето те заключих, сейф направих
и скрих там дълбоко кървящата рана.

Не се сърди ако безнадеждно чакаш
или когато телефона набереш
и нищо друго не мога да ти кажа
освен: - Ти как си? И аз съм добре...!

И даже комично и тъжно е, нали?
Навсякъде и пред всички, когато
говорим и безразлично се държим,
като добри далечни познати.

Ако дъждовната вода се изпарява
и после отново в дъжд се превръща.
То сълзите изсъхнали и отлетяли
и да се върнат, не са вече същите.

Не се сърди, винаги има начало и край.
Боли изтръгнатият от сърцето спомен.
Не се обръщай, продължи и знай:
-Докато дишаме, ще има и болка.....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ясене, благодаря ти за положителната оценка, зарадва ме.
  • Пепина,много е хубаво!Докато дишаме,ще има болка!Така е,ужасно е,но е така!
  • Благодаря ти Далия! Много се радвам, че ти е харесало. Твоите работи и на мен, много ми харесват. Желая ти сполука!
  • Харесва ми 6 от мен

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...