8 abr 2017, 0:53  

Не се завръщат

  Poesía » Otra
497 4 6

            

Не се завръщат изречените думи.

Мехлем или олово за душите,

политат волни те над друми,

поспират чак отвъд звездите.

 

Изплакани сълзи не се завръщат.

Родени от щастие и мъка

откриват в мрака своя къща

и спомнят радост и разлъка.

 

Не се завръщат и войниците,

убити там – на бойното поле,

а майките ги чакат под лозниците

и молят се за тях на колене.

 

Прокудени любови се не връщат.

Разчупили дрънчащите окови

в крилати птици се превръщат,

гнезда градят в сърцата нови

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Генка!Поздрави!!!
  • Искрено ти благодаря,Веси!И чакаме нови Луни от тебе!Поздрави!
  • Съгласна съм с теб, Хари - и за изречените думи, и за изплаканите сълзи, и за войниците, и за прокудените любови... Поздравления! Много ми хареса!
  • Благодаря,Росица!Поздрави!
  • Хареса ми.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...