Не се завръщат
Не се завръщат изречените думи.
Мехлем или олово за душите,
политат волни те над друми,
поспират чак отвъд звездите.
Изплакани сълзи не се завръщат.
Родени от щастие и мъка
откриват в мрака своя къща
и спомнят радост и разлъка.
Не се завръщат и войниците,
убити там – на бойното поле,
а майките ги чакат под лозниците
и молят се за тях на колене.
Прокудени любови се не връщат.
Разчупили дрънчащите окови
в крилати птици се превръщат,
гнезда градят в сърцата нови
© Хари Спасов All rights reserved.
