Ако към изгрева си тръгнеш
с възторжени мечти,
големи,
но в миг на пътя
се препънеш
в невзрачно цветенце –
червено,
не бързай ти да го
прегазиш,
не бързай и да го
откъснеш,
защото никога не знаеш,
дали към залеза
щом тръгнеш,
това не е единствен
пристан,
при който можеш да се върнеш...
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados