Ако към изгрева си тръгнеш
с възторжени мечти,
големи,
но в миг на пътя
се препънеш
в невзрачно цветенце –
червено,
не бързай ти да го
прегазиш,
не бързай и да го
откъснеш,
защото никога не знаеш,
дали към залеза
щом тръгнеш,
това не е единствен
пристан,
при който можеш да се върнеш...
© Ваня Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
