Не мога да забравя нощите,
в които тайно гледахме звездите.
Не мога да забравя дните,
в които радвахме се на лъчите.
И нощите самотни, мрачни
оставиха у мен следи нещастни.
И погледът ти крехък, жален
у мен пробуди спомен гаснещ!
Отново завладява ме копнежът,
но душата ми ранима още тлее!
И макар да спра да искам,
сърцето ми не ще поиска да изчезнеш! ...