Не мога да забравя нощите,

в които тайно гледахме звездите.

Не мога да забравя дните,

в които радвахме се на лъчите.

И нощите самотни, мрачни

оставиха у мен следи нещастни.

И погледът ти крехък, жален

у мен пробуди спомен гаснещ!

Отново завладява ме копнежът,

но душата ми ранима още тлее!

И макар да спра да искам,

сърцето ми не ще поиска да изчезнеш!

Не ще залезе споменът за нощите,

в които страстно гледах те в очите!

Не ще залезе споменът за дните,

в които само тебе исках!

Любов печална, любов все така желана…