13 dic 2022, 18:37  

Не си ли твърде крехка, свобода 

  Poesía
346 1 5

Не си ли твърде крехка, нежна свобода,

останеш ли безмълвна към неправдата.

Стопява се диханно снежната ти белота,

а мракът хили се ехидно зад оградата.

 

Пропусна ли въпросите на съвестта,

чистотата на сърцето сякаш не познаваш.

Заставам зад решетките на подлостта

и губя хубостта ти – нима не осъзнаваш.

 

Не искам да те разпилея нито миг красива,

пусни сега дълбоки корени в сърцето.

Небесносиньото с дъжда си да отмива

поредната лъжа, плиснала се към лицето.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??