Не си напълно съвършена
Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш?
И гърбичката над нослето, чудна е.
Често в утрини, преди да се събудиш,
любувайки се, първо тях целувам.
Забравяш бързо смешните тревоги,
щом себе си в очите ми познаеш.
В напразен опит да изглеждат строги,
там все надничат ласка, обожание.
Пред теб разстъпват се, буят тревите;
ухаеш на озон, на буря лятна.
Мигом живва, вкусвайки косите ти,
дори лениво кретащият вятър.
Табун гърдите ти – препуснали коне,
на стреме и седлото неподвластни;
не смогва лудналият дъх да ги възпре,
ни силната ми длан да ги обязди.
Даряваш с устните жаравна тръпка;
сладост е и нечовешки спазъм.
Нестинар съм уж, ала пристъпвам
в лоното им с мъничко боязън.
Жадувам в теб и друго – необятното;
Кладенчова глъб и хлад целебен,
ту вис замайваща, невинаги понятна,
полет, музика... Вълшебство е.
Е, да, за разлика от мен, безгрешния,
не си съвсем лишена от кусури.
Молци пируват с рокли в дрешника,
ти джинсите изтъркани обуваш.
Не отбираш от изтънчени превземки,
нахлузваш маратонките си боса.
Същински водопад си, с извънземни,
по детски нескончаеми въпроси.
Аз всичко, ама всичко ще преглътна,
сама разбираш колко ми е трудно.
Но когато накъсял, уви, е пътят ни,
пак бих желал до мене да се будиш.
© Людмил Нешев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Привет, Градски!
-
!!!))
-
Сенилга, да знаеш, че никак, ама никак не ме окуражаваш в надеждата, че все някой ден ще разбера жените. От почти пълната торба със съвършенства, ти успя да изровиш всичките кусури на лирическата, че и колаж да спретнеш с тях. И вместо да се обидиш, като жена, подозирам, че май не би имала нищо против и теб да закичат с тях. А за капак, даже наричаш "готин" и автора. Странно... Не мога да разбера подобно поведение. Явно има още много да уча за механизъма, движещ и направляващ женската мисъл и нагласи. Но ти благодаря, все пак!
-
Случва се да напиша и нещо що-годе прилично. Но винаги се радвам, когато написаното е станало обект на симпатия у четящия. Благодаря, Елза!
-
Готин!
ето колаж от редове от твоето стихотворение:
"Чувам, спориш с огледалото лъстиво,"
"нахлузваш маратонките си боса."
"Същински водопад си, с извънземни,
по детски нескончаеми въпроси". -
Прекрасно казано! Поздравления
-
Едва когато приемем нечии несъвършенства, тогава ще можем да оценим пълно положителните качества. Е, ако не сме мизантропи по рождение, разбира се. Благодаря, Нина!
-
Малките несъвършенства са в основата на голямата любов.
-
О, това ми хареса, Ирен. Много благодаря за тази миниатюра!
-
Няма щастие така голямо,
от туй очи в очи да бъдат разпознати,
да можеш се облегна на любимо рамо…
Достатъчно е за да сме богати.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
