Не си напълно съвършена
Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш?
И гърбичката над нослето, чудна е.
Често в утрини, преди да се събудиш,
любувайки се, първо тях целувам.
Забравяш бързо смешните тревоги,
щом себе си в очите ми познаеш.
В напразен опит да изглеждат строги,
там все надничат ласка, обожание.
Пред теб разстъпват се, буят тревите;
ухаеш на озон, на буря лятна.
Мигом живва, вкусвайки косите ти,
дори лениво кретащият вятър.
Табун гърдите ти – препуснали коне,
на стреме и седлото неподвластни;
не смогва лудналият дъх да ги възпре,
ни силната ми длан да ги обязди.
Даряваш с устните жаравна тръпка;
сладост е и нечовешки спазъм.
Нестинар съм уж, ала пристъпвам
в лоното им с мъничко боязън.
Жадувам в теб и друго – необятното;
Кладенчова глъб и хлад целебен,
ту вис замайваща, невинаги понятна,
полет, музика... Вълшебство е.
Е, да, за разлика от мен, безгрешния,
не си съвсем лишена от кусури.
Молци пируват с рокли в дрешника,
ти джинсите изтъркани обуваш.
Не отбираш от изтънчени превземки,
нахлузваш маратонките си боса.
Същински водопад си, с извънземни,
по детски нескончаеми въпроси.
Аз всичко, ама всичко ще преглътна,
сама разбираш колко ми е трудно.
Но когато накъсял, уви, е пътят ни,
пак бих желал до мене да се будиш.
© Людмил Нешев All rights reserved.
