Не си отивай
Не си отивай от мене, любов,
не ме оставяй сиротна, сама,
защото без тебе във пътя суров
ще престана да бъда жена.
Ще пресъхне сърцето от суша
като цвете без дъжд и вода,
като камък и няма да слуша
ни песен, ни топли слова.
И всичко във мен ще изтине
като айзберг в самотно море,
душата до край ще застине
без дъх, във агония сама ще умре.
Затуй не си отивай, любов,
нека от слънце да бъда огряна,
че в този живот, освен твоя зов,
нищо съвсем не остана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados
