Не си отивай от мене, любов,
не ме оставяй сиротна, сама,
защото без тебе във пътя суров
ще престана да бъда жена.
Ще пресъхне сърцето от суша
като цвете без дъжд и вода,
като камък и няма да слуша
ни песен, ни топли слова.
И всичко във мен ще изтине
като айзберг в самотно море,
душата до край ще застине
без дъх, във агония сама ще умре.
Затуй не си отивай, любов,
нека от слънце да бъда огряна,
че в този живот, освен твоя зов,
нищо съвсем не остана.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени