May 6, 2008, 1:19 PM

Не си отивай 

  Poetry » Other
653 0 7

Не си отивай от мене, любов,

не ме оставяй сиротна, сама,

защото без тебе във пътя суров

ще престана да бъда жена.

 

Ще пресъхне сърцето от суша

като цвете без дъжд и вода,

като камък и няма да слуша

ни песен, ни топли слова.

 

И всичко във мен ще изтине

като айзберг в самотно море,

душата до край ще застине

без дъх, във агония сама ще умре.

 

Затуй не си отивай,  любов,

нека от слънце да бъда огряна,

че в този живот, освен твоя зов,

нищо съвсем не остана.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??