28 ago 2008, 9:16

Не си отивай

  Poesía
1.3K 0 3




                                Не си отивай,
                                ръцете ми без ласка ще изсъхнат,
                                без твоето лице във тях
                                ще остареят празни!


                                Не си отивай,
                                устните ми без дъхът ти ще увяхнат,
                                без твойте устни върху тях
                                завинаги ще онемеят!

                                
                                 Не си отивай!
                                 Всеки ден във мен ще е забрава,
                                 за да избухва всяка нощ във болка
                                 и за миг ще се събудя побеляла,
                                 но обречена да те обичам толкова...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...