28.08.2008 г., 9:16

Не си отивай

1.3K 0 3




                                Не си отивай,
                                ръцете ми без ласка ще изсъхнат,
                                без твоето лице във тях
                                ще остареят празни!


                                Не си отивай,
                                устните ми без дъхът ти ще увяхнат,
                                без твойте устни върху тях
                                завинаги ще онемеят!

                                
                                 Не си отивай!
                                 Всеки ден във мен ще е забрава,
                                 за да избухва всяка нощ във болка
                                 и за миг ще се събудя побеляла,
                                 но обречена да те обичам толкова...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...