Aug 28, 2008, 9:16 AM

Не си отивай

  Poetry
1.3K 0 3




                                Не си отивай,
                                ръцете ми без ласка ще изсъхнат,
                                без твоето лице във тях
                                ще остареят празни!


                                Не си отивай,
                                устните ми без дъхът ти ще увяхнат,
                                без твойте устни върху тях
                                завинаги ще онемеят!

                                
                                 Не си отивай!
                                 Всеки ден във мен ще е забрава,
                                 за да избухва всяка нощ във болка
                                 и за миг ще се събудя побеляла,
                                 но обречена да те обичам толкова...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....