Не си отивай

Защо си тъй замислен, тъжен?

Защо морето скрил си във душата?

Измъчен ли си от света объркан

или отпаднали са мъжките криле?

Кой в моряка разпилял е сивота

или живял си ти без мяра и се разпиля.

Не те ли мами вече

женска топлота?

Не си отивай като отлив морен.

Чуй сърцето ми тупти....

Или грехът, отдавна сторен,

е в прилива на твоите мечти?