Не си отивай

Poetry » Love

391 0 0

Не си отивай

Защо си тъй замислен, тъжен?

Защо морето скрил си във душата?

Измъчен ли си от света объркан

или отпаднали са мъжките криле?

Кой в моряка разпилял е сивота

или живял си ти без мяра и се разпиля.

Не те ли мами вече

женска топлота?

Не си отивай като отлив морен.

Чуй сърцето ми тупти....

Или грехът, отдавна сторен,

е в прилива на твоите мечти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0