Не си отивай

Poetry » Love

392 0 0

Не си отивай

Защо си тъй замислен, тъжен?

Защо морето скрил си във душата?

Измъчен ли си от света объркан

или отпаднали са мъжките криле?

Кой в моряка разпилял е сивота

или живял си ти без мяра и се разпиля.

Не те ли мами вече

женска топлота?

Не си отивай като отлив морен.

Чуй сърцето ми тупти....

Или грехът, отдавна сторен,

е в прилива на твоите мечти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0