Не си отивай

Poetry » Love

393 0 0

Не си отивай

Защо си тъй замислен, тъжен?

Защо морето скрил си във душата?

Измъчен ли си от света объркан

или отпаднали са мъжките криле?

Кой в моряка разпилял е сивота

или живял си ти без мяра и се разпиля.

Не те ли мами вече

женска топлота?

Не си отивай като отлив морен.

Чуй сърцето ми тупти....

Или грехът, отдавна сторен,

е в прилива на твоите мечти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0