Не си отивай
Защо си тъй замислен, тъжен?
Защо морето скрил си във душата?
Измъчен ли си от света объркан
или отпаднали са мъжките криле?
Кой в моряка разпилял е сивота
или живял си ти без мяра и се разпиля.
Не те ли мами вече
женска топлота?
Не си отивай като отлив морен.
Чуй сърцето ми тупти....
Или грехът, отдавна сторен,
е в прилива на твоите мечти?
© Йонка Янкова Всички права запазени