Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
28 ene 2011, 9:31

Не си отивай 

  Poesía » Otra
652 0 6

Притихнеш ли в гръдта ми, ще съм мъртва

и вече няма да се будя вдъхновена.

Жаравата ще се превърне в пепел,

а аз, без обич, ще съм безкрилена. 

Щом стихнеш в мен, ще стана айсберг

и слънцето без твоите зеници ще угасне.

Под мен земята ще е вледената,

над мене сивото на мислите ще пасне.

Щом залезът забрави твойто име

и в нейната прегръдка теб те няма,

какво ще ми остане, обич моя...

нали е щастието път за двама.

Не ме забравяй, като цвете във пустиня.

Не си отивай, ще ми липсваш много.

Не, аз не прося обич и не искам милостиня,

но просто те обичам много, много.

Тъй много, че дори не ти го казвам,

защото все не ми достигат думи...

Със цялата си нежност те наказвам,

да бъда музата, която да те пази.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??