Не си отивай
Притихнеш ли в гръдта ми, ще съм мъртва
и вече няма да се будя вдъхновена.
Жаравата ще се превърне в пепел,
а аз, без обич, ще съм безкрилена.
Щом стихнеш в мен, ще стана айсберг
и слънцето без твоите зеници ще угасне.
Под мен земята ще е вледената,
над мене сивото на мислите ще пасне.
Щом залезът забрави твойто име
и в нейната прегръдка теб те няма,
какво ще ми остане, обич моя...
нали е щастието път за двама.
Не ме забравяй, като цвете във пустиня.
Не си отивай, ще ми липсваш много.
Не, аз не прося обич и не искам милостиня,
но просто те обичам много, много.
Тъй много, че дори не ти го казвам,
защото все не ми достигат думи...
Със цялата си нежност те наказвам,
да бъда музата, която да те пази.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
