Притихнеш ли в гръдта ми, ще съм мъртва
и вече няма да се будя вдъхновена.
Жаравата ще се превърне в пепел,
а аз, без обич, ще съм безкрилена.
Щом стихнеш в мен, ще стана айсберг
и слънцето без твоите зеници ще угасне.
Под мен земята ще е вледената,
над мене сивото на мислите ще пасне.
Щом залезът забрави твойто име
и в нейната прегръдка теб те няма,
какво ще ми остане, обич моя...
нали е щастието път за двама. ...