27 nov 2005, 15:47

НЕ СИ ОТИВАЙ! 

  Poesía
1490 0 18

НЕ СИ ОТИВАЙ

 

Не казвай никога - дори да ти се иска,

не казвай " Сбогом". Малък е света.

С теб бяхме нещо повече от близки -

докосна ни с дъха си любовта.

 

Обърка ни. Признавам си - така е.

Не я допуснахме до нашите сърца,

но тя и днес във въздуха витае,

а ние се държим като деца.

 

Разделяйки се, себе си ще лъжем,

че всичко е било почти игра.

С очи ще питаме: «Не сме ли длъжни

да съхраним горещата искра?».

 

Но кой ще ни отвърне? Самотата?

Или пък вечер празното легло?

Въпросът ще увисне в тишината

и всяко мрачно съмване,

ще е добре дошло.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??