27 нояб. 2005 г., 15:47

НЕ СИ ОТИВАЙ!

1.7K 0 18

НЕ СИ ОТИВАЙ

 

Не казвай никога - дори да ти се иска,

не казвай " Сбогом". Малък е света.

С теб бяхме нещо повече от близки -

докосна ни с дъха си любовта.

 

Обърка ни. Признавам си - така е.

Не я допуснахме до нашите сърца,

но тя и днес във въздуха витае,

а ние се държим като деца.

 

Разделяйки се, себе си ще лъжем,

че всичко е било почти игра.

С очи ще питаме: «Не сме ли длъжни

да съхраним горещата искра?».

 

Но кой ще ни отвърне? Самотата?

Или пък вечер празното легло?

Въпросът ще увисне в тишината

и всяко мрачно съмване,

ще е добре дошло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...