НЕ СИ ОТИВАЙ!
НЕ СИ ОТИВАЙ
Не казвай никога - дори да ти се иска,
не казвай " Сбогом". Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта.
Обърка ни. Признавам си - така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.
Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра.
С очи ще питаме: «Не сме ли длъжни
да съхраним горещата искра?».
Но кой ще ни отвърне? Самотата?
Или пък вечер празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване,
ще е добре дошло.
© Румен Ченков All rights reserved.
Браво!
