Не си отивай, мое лято
Не си отивай, мое лято,
изпъстрено със шарени чадъри,
в които се оплита вятъра,
с вълни, разпенени до бяло,
и чайки, кацнали по мачтите
на кораби във тихите пристанища.
Във шепите ми златен пясък
от малки светли раковини
разказва приказки на вятъра
за дълбини неукротими.
Солени капки устните ми парят.
Нагазвам до колене във водата
и пия с поглед синята безбрежност...
Сами повтарят устните рефрена:
„Не си отивай, мое лято...”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Генка Todos los derechos reservados
