Не си отивай, мое лято

genkaivanova (Генка)
102 2017

2 sept 2009, 13:18

Poesía » Otra

1146 0 5

Не си отивай, мое лято,

изпъстрено със шарени чадъри,

в които се оплита вятъра,

с вълни, разпенени до бяло,

и чайки, кацнали по мачтите

на кораби във тихите пристанища.

Във шепите ми златен пясък

от малки светли раковини

разказва приказки на вятъра

за дълбини неукротими.

Солени капки устните ми парят.

Нагазвам до колене във водата

и пия с поглед синята безбрежност...

Сами повтарят устните рефрена:

„Не си отивай, мое лято...”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.