Не си отивай, мое лято,
изпъстрено със шарени чадъри,
в които се оплита вятъра,
с вълни, разпенени до бяло,
и чайки, кацнали по мачтите
на кораби във тихите пристанища.
Във шепите ми златен пясък
от малки светли раковини
разказва приказки на вятъра
за дълбини неукротими.
Солени капки устните ми парят.
Нагазвам до колене във водата
и пия с поглед синята безбрежност...
Сами повтарят устните рефрена:
„Не си отивай, мое лято...”
© Генка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
