Не си отивай, мое лято,
изпъстрено със шарени чадъри,
в които се оплита вятъра,
с вълни, разпенени до бяло,
и чайки, кацнали по мачтите
на кораби във тихите пристанища.
Във шепите ми златен пясък
от малки светли раковини
разказва приказки на вятъра
за дълбини неукротими.
Солени капки устните ми парят.
Нагазвам до колене във водата
и пия с поглед синята безбрежност...
Сами повтарят устните рефрена:
„Не си отивай, мое лято...”
© Генка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
