Не си отивай, мое лято

Poetry » Other

1.7K 0 5

Не си отивай, мое лято,

изпъстрено със шарени чадъри,

в които се оплита вятъра,

с вълни, разпенени до бяло,

и чайки, кацнали по мачтите

на кораби във тихите пристанища.

Във шепите ми златен пясък

от малки светли раковини

разказва приказки на вятъра

за дълбини неукротими.

Солени капки устните ми парят.

Нагазвам до колене във водата

и пия с поглед синята безбрежност...

Сами повтарят устните рефрена:

„Не си отивай, мое лято...”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Аплодисменти, Генка!

2009-09-03T13:08:44+03:00
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

С тези стихове ти си го приютила при себе си!
Харесах!
Поздрав!

2009-09-03T11:02:49+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Нека да е лято!
Радвам се да те видя, Генка!

2009-09-02T17:05:11+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Задръж го в себе си за дълго!
Хубав стих!!!

2009-09-02T15:39:15+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Не си отивай...

2009-09-02T15:01:30+03:00