16 jul 2020, 8:00

Не си отивай, Юли 

  Poesía
703 5 6
Лъчите ме покриват мълчешком –
навън е юлско Слънце затуптяло.
Искрящи зайчета препускат щом,
небето се усмихне засияло.
И всеки слънчоглед попива цвят,
пламтят в полето макове червени.
А зърното, подобно опиат,
опива с класовете си засмени.
Лениво пеперудите летят,
разперили криле в неземни краски.
Щурчета в жегата невинно спят,
а вечер ще засвирят звуци сладки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??