Не си отивай, Юли
Лъчите ме покриват мълчешком –
навън е юлско Слънце затуптяло.
Искрящи зайчета препускат щом,
небето се усмихне засияло.
И всеки слънчоглед попива цвят,
пламтят в полето макове червени.
А зърното, подобно опиат,
опива с класовете си засмени.
Лениво пеперудите летят,
разперили криле в неземни краски.
Щурчета в жегата невинно спят,
а вечер ще засвирят звуци сладки.
Не си отивай, юли, с твойта прелест,
разливай звуци, блясъци, копнеж.
Диханията ти обвити в свежест,
аз искам тук докрай за раздадеш!
© Данаил Таков All rights reserved.
Този месец - Юли, винаги е завладяващ с красотата си, топлината си, мекотата си...
