Не си помисляй даже

Poesía » De amor

1K 0 3

Искаш да се будя до теб без грим,

да бъдеш отново моя грях любим.

Желаеш отново да се свалим.

Спри се, момче, пак ще се раним!

Знаеш, животът е необратим,

случи ли се нещо - няма връщане назад.

Нима очакваш в нашата история обрат?

Нима ще преминеш пак през този парад

на фалшиви усмивки - истински маскарад.

Сбогом казвам ти аз сега,

твоята душа не ща отново да раня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

different_girl (Марияна Илиева)

На мен лично ми харесва римата и стихотворението като цяло...
А за заглавието наистина не е добре така...
Страхотен стих!!!

2009-02-06T00:14:39+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

и (ако е възможно, де) да се пребориш с еднотипната рима.

2009-02-05T22:44:47+02:00
изречена (Мая Попова)

или първата, или последната думичка от заглавието е нужно да махнеш.

2009-02-05T22:34:49+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0