5 февр. 2009 г., 22:34

Не си помисляй даже

1K 0 3

Искаш да се будя до теб без грим,

да бъдеш отново моя грях любим.

Желаеш отново да се свалим.

Спри се, момче, пак ще се раним!

Знаеш, животът е необратим,

случи ли се нещо - няма връщане назад.

Нима очакваш в нашата история обрат?

Нима ще преминеш пак през този парад

на фалшиви усмивки - истински маскарад.

Сбогом казвам ти аз сега,

твоята душа не ща отново да раня...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Дончева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен лично ми харесва римата и стихотворението като цяло...
    А за заглавието наистина не е добре така...
    Страхотен стих!!!
  • и (ако е възможно, де) да се пребориш с еднотипната рима.
  • или първата, или последната думичка от заглавието е нужно да махнеш.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...