5.02.2009 г., 22:34 ч.
Не си помисляй даже
Искаш да се будя до теб без грим,
да бъдеш отново моя грях любим.
Желаеш отново да се свалим.
Спри се, момче, пак ще се раним!
Знаеш, животът е необратим,
случи ли се нещо - няма връщане назад.
Нима очакваш в нашата история обрат?
Нима ще преминеш пак през този парад
на фалшиви усмивки - истински маскарад.
Сбогом казвам ти аз сега,
твоята душа не ща отново да раня...
© Стефани Дончева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
и (ако е възможно, де) да се пребориш с еднотипната рима.
-
или първата, или последната думичка от заглавието е нужно да махнеш.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А за заглавието наистина не е добре така...
Страхотен стих!!!