byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
7 jun 2006, 0:10

НЕ СИ ВИНОВЕН 

  Poesía
720 0 10
Кръвта във тялото ми е като вода,
в която бавно плува унизената ми същност.
Пред теб усмихвам се и крия своята тъга.
Не си виновен, че срещнахме се твърде късно.

Душата ми захвърлена върху паважа,
разбита на хиляди парчета от стъкла,
от удари ранена и премазвана,
умира там във тъмното, в прахта.

Но не, аз не искам да ме съжаляваш,
така повече ме би ранил.
Но ще дойде ден, ще ти докажа,
че когато отблъснал си ме, си сгрешил.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??