НЕ СИ ВИНОВЕН
Кръвта във тялото ми е като вода,
в която бавно плува унизената ми същност.
Пред теб усмихвам се и крия своята тъга.
Не си виновен, че срещнахме се твърде късно.
Душата ми захвърлена върху паважа,
разбита на хиляди парчета от стъкла,
от удари ранена и премазвана,
умира там във тъмното, в прахта.
Но не, аз не искам да ме съжаляваш,
така повече ме би ранил.
Но ще дойде ден, ще ти докажа,
че когато отблъснал си ме, си сгрешил.
в която бавно плува унизената ми същност.
Пред теб усмихвам се и крия своята тъга.
Не си виновен, че срещнахме се твърде късно.
Душата ми захвърлена върху паважа,
разбита на хиляди парчета от стъкла,
от удари ранена и премазвана,
умира там във тъмното, в прахта.
Но не, аз не искам да ме съжаляваш,
така повече ме би ранил.
Но ще дойде ден, ще ти докажа,
че когато отблъснал си ме, си сгрешил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
