4 jun 2014, 18:40

Не сме... 

  Poesía
539 0 7

Отвори във черно окото си мракът

от будни кафета, прелял суета.

Учуден, надникна безлунно в стъклата,

да види как звучно и обло мълча.

 

Препусна и, с хиляди бели зеници,

напука очите ми в нервни петна.

Раздърпани, с писък, среднощните птици

опипаха ханша пиян на нощта.

 

На дрезгави улици потните пръсти

засричаха пъзел от тъмен опал.

От жици и прилепи, мракът прекръстен,

прозя се и сладко отново заспа.

 

Останаха само провлечени стъпки,

по късното рано, да кашлят рефрен,

по моето ляво да вшиват на кръпки:

"не-съм-аз-за-теб-и-не-си-ти-за-мен"...


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??