Не сме...
759
0
7
Отвори във черно окото си мракът
от будни кафета, прелял суета.
Учуден, надникна безлунно в стъклата,
да види как звучно и обло мълча.
Препусна и, с хиляди бели зеници,
напука очите ми в нервни петна.
Раздърпани, с писък, среднощните птици
опипаха ханша пиян на нощта.
На дрезгави улици потните пръсти
засричаха пъзел от тъмен опал.
От жици и прилепи, мракът прекръстен,
прозя се и сладко отново заспа.
Останаха само провлечени стъпки,
по късното рано, да кашлят рефрен,
по моето ляво да вшиват на кръпки:
"не-съм-аз-за-теб-и-не-си-ти-за-мен"...
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
