4 июн. 2014 г., 18:40
Отвори във черно окото си мракът
от будни кафета, прелял суета.
Учуден, надникна безлунно в стъклата,
да види как звучно и обло мълча.
Препусна и, с хиляди бели зеници,
напука очите ми в нервни петна.
Раздърпани, с писък, среднощните птици
опипаха ханша пиян на нощта.
На дрезгави улици потните пръсти
засричаха пъзел от тъмен опал.
От жици и прилепи, мракът прекръстен,
прозя се и сладко отново заспа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация