2 jul 2023, 18:55  

Не смейте помъдряла да ме помните! 

  Poesía
172 6 8

Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.

Познайници сме стари и отровата,
делим поравно – билките, илача,
при нея все е старо, а пък новото
при мене е в куплет да я изплача.

Какво ми коства мъдростта ми късната?
Щом ражда думи, стихове и рими,
по вятъра дори да ги разпръснете,
те ще се върнат – тихи и незрими.

От тъмнината в стаята ми – скромната,
струят лъчи и птици се надпяват...
Не смейте помъдряла да ме помните!
Поет и будала не помъдряват.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??