Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
2.07.2023 г., 18:55 ч.  

Не смейте помъдряла да ме помните! 

  Поезия
171 6 8

Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.

Познайници сме стари и отровата,
делим поравно – билките, илача,
при нея все е старо, а пък новото
при мене е в куплет да я изплача.

Какво ми коства мъдростта ми късната?
Щом ражда думи, стихове и рими,
по вятъра дори да ги разпръснете,
те ще се върнат – тихи и незрими.

От тъмнината в стаята ми – скромната,
струят лъчи и птици се надпяват...
Не смейте помъдряла да ме помните!
Поет и будала не помъдряват.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??