Не спи на пълнолуние!

29 nov 2008, 21:58

Poesía » De amor

603 0 0

Винаги на пълнолуние,

когато вълци страшно вият,

при теб ще идвам като вещица,

с разкъсани дрехи,

развети коси

и пламнали като въглен очи.

Ще те търся и намирам.

Постелките ти ще подпалвам.

И ще те вдигам до чудни небеса

в нереалност и мечта.

На зазоряване

пияна от любов ще тръгвам.

Богиня, вещица или видение,

аз винаги на пълнолуние

ще гоня съня ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.