Винаги на пълнолуние,
когато вълци страшно вият,
при теб ще идвам като вещица,
с разкъсани дрехи,
развети коси
и пламнали като въглен очи.
Ще те търся и намирам.
Постелките ти ще подпалвам.
И ще те вдигам до чудни небеса
в нереалност и мечта.
На зазоряване
пияна от любов ще тръгвам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация