Винаги на пълнолуние,
когато вълци страшно вият,
при теб ще идвам като вещица,
с разкъсани дрехи,
развети коси
и пламнали като въглен очи.
Ще те търся и намирам.
Постелките ти ще подпалвам.
И ще те вдигам до чудни небеса
в нереалност и мечта.
На зазоряване
пияна от любов ще тръгвам.
Богиня, вещица или видение,
аз винаги на пълнолуние
ще гоня съня ти.
© Марушка Р. Шабах All rights reserved.