Винаги на пълнолуние,
когато вълци страшно вият,
при теб ще идвам като вещица,
с разкъсани дрехи,
развети коси
и пламнали като въглен очи.
Ще те търся и намирам.
Постелките ти ще подпалвам.
И ще те вдигам до чудни небеса
в нереалност и мечта.
На зазоряване
пияна от любов ще тръгвам.
Богиня, вещица или видение,
аз винаги на пълнолуние
ще гоня съня ти.
© Марушка Р. Шабах All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
