13 ene 2017, 13:49  

Не спирай!

  Poesía
816 5 20

Почакай! Тази нощ ще е студена.
До огъня за мъничко поспри,
дори от него можеш да си вземеш,
а после пак във своя път върви!

Не страдай, че светът те наранява,
в тъмата също има светлина!
Не е виновен, че не я познава,
закоравяла е душата от студа!

Различен си! Това е същината,
да бъдеш себе си, макар и сам!
Не се отказвай да проправяш път във мрака!
Не спирай! Ще успееш! Знам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...дори в тъмата е стаена светлина!" Да!
    Поздравления за жизнеутвърждаващата позиция!
  • Усетих топлината! Поздрав, Руми!
  • Благодаря Ви, приятели, радвам се, че стихотворението Ви е харесало!
    На всички Вас, пожелавам прекрасна нова седмица!
  • Хубав стих! Много ми харесва последният куплет! Поздравления, Руми!
  • Имаш много чувства и това е важно.
    Усеща се как е написано на един дъх.
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...