Почакай! Тази нощ ще е студена.
До огъня за мъничко поспри,
дори от него можеш да си вземеш,
а после пак във своя път върви!
Не страдай, че светът те наранява,
в тъмата също има светлина!
Не е виновен, че не я познава,
закоравяла е душата от студа!
Различен си! Това е същината,
да бъдеш себе си, макар и сам!
Не се отказвай да проправяш път във мрака!
Не спирай! Ще успееш! Знам!
© Руми All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
