24 ago 2019, 2:03

Не спирай

  Poesía
357 0 0

НЕ СПИРАЙ

 

Не търсете щастието в покоя!
То - там е, някъде по стръмното.
Може би те чака след завоя,
с бяло от любов обгърнато.

 

То е в целта ти, или в любимия,
но, да го постигнеш, движение
е нужно, страдания и лишения,
за вяра и прошка духовни умения.

 

Птица ще полети ли, ако криле
не разпери с мисълта си за полет?
Река ще се ниже ли в равно поле,
ако няма потоци пълни напролет?

 

Дъждовете ще напояват ли земята,
ако няма слънце, облаци дъждовни?
Ще ги има ли ангелите ни - децата,
ако ги няма миговете ни любовни?

 

Животът е движение неспирно.
В него щастието е мигновение.
Спреш ли на място, времето немирно,
ще те прегази с явно презрение.

 

23 08 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...