8 oct 2008, 16:42

(Не)Споделена любов

1.6K 0 8

 

Рисувах те.

С чувства те рисувах  по невидимо небе...

Чар и  ласка смесих, усмивката ти да направя...

С устни  очертавах нежно  твоя силует...

Погледът ти... Нарисувах го замислен до забрава...

 

Извайвах те.

С ръцете си извайвах твойто мъжко  тяло...

Събирах  всички разпокъсани чувства в едно

и се опитвах да те превърна в цялост...

Ала нещо се губеше... Но не знаех какво...

 

Изпявах те.

Като тъжна песен те изпявах, като стон...

Изливаше гласът ми чувства и мечти...

Но постоянно бърках един и същи тон...

Не беше трепетно нежен, а фалшив...

 

Желаех те.

С цялата си същност те желаех до лудост...

Недочула... Разбрала съм погрешно твоя зов...

Влязла съм сама в мой капан-заблуда...

Онова липсващо нещо... Било е споделена любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© something else Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих докосна сърцето ми излишно е да кажа,че вече си ми от любимите авторки поздрави мила и дано никога не ти липсва любов!!!!
  • Нямам думи да изкажа очарованието си от прекрасният ти стих. Разчувства ме!Браво
  • Страхотно е. Да разбереш , че липсва споделената любов е адски трудно , когато си влюбен , когато не виждаш друго освен очите на любимия, когато не търси друго освен ръцете му. И адски боли, когато сякаш останал на пуста улица привечер в сумрака преди да пуснат уличните лампи, разбереш , че липсващото е било споделената любов. Остави болката до поболи и стани по силна, ако няма взаимност значи нямало нищо, но това не прави любовта ти по малко искрена и красива. Просто не е нужно да я пилееш повече там - цения и себе си също. Поздрави - хареса ми твоя стих
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Толкова тъжно и красиво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...