8 окт. 2008 г., 16:42

(Не)Споделена любов

1.6K 0 8

 

Рисувах те.

С чувства те рисувах  по невидимо небе...

Чар и  ласка смесих, усмивката ти да направя...

С устни  очертавах нежно  твоя силует...

Погледът ти... Нарисувах го замислен до забрава...

 

Извайвах те.

С ръцете си извайвах твойто мъжко  тяло...

Събирах  всички разпокъсани чувства в едно

и се опитвах да те превърна в цялост...

Ала нещо се губеше... Но не знаех какво...

 

Изпявах те.

Като тъжна песен те изпявах, като стон...

Изливаше гласът ми чувства и мечти...

Но постоянно бърках един и същи тон...

Не беше трепетно нежен, а фалшив...

 

Желаех те.

С цялата си същност те желаех до лудост...

Недочула... Разбрала съм погрешно твоя зов...

Влязла съм сама в мой капан-заблуда...

Онова липсващо нещо... Било е споделена любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този стих докосна сърцето ми излишно е да кажа,че вече си ми от любимите авторки поздрави мила и дано никога не ти липсва любов!!!!
  • Нямам думи да изкажа очарованието си от прекрасният ти стих. Разчувства ме!Браво
  • Страхотно е. Да разбереш , че липсва споделената любов е адски трудно , когато си влюбен , когато не виждаш друго освен очите на любимия, когато не търси друго освен ръцете му. И адски боли, когато сякаш останал на пуста улица привечер в сумрака преди да пуснат уличните лампи, разбереш , че липсващото е било споделената любов. Остави болката до поболи и стани по силна, ако няма взаимност значи нямало нищо, но това не прави любовта ти по малко искрена и красива. Просто не е нужно да я пилееш повече там - цения и себе си също. Поздрави - хареса ми твоя стих
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Толкова тъжно и красиво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...