8.10.2008 г., 16:42

(Не)Споделена любов

1.6K 0 8

 

Рисувах те.

С чувства те рисувах  по невидимо небе...

Чар и  ласка смесих, усмивката ти да направя...

С устни  очертавах нежно  твоя силует...

Погледът ти... Нарисувах го замислен до забрава...

 

Извайвах те.

С ръцете си извайвах твойто мъжко  тяло...

Събирах  всички разпокъсани чувства в едно

и се опитвах да те превърна в цялост...

Ала нещо се губеше... Но не знаех какво...

 

Изпявах те.

Като тъжна песен те изпявах, като стон...

Изливаше гласът ми чувства и мечти...

Но постоянно бърках един и същи тон...

Не беше трепетно нежен, а фалшив...

 

Желаех те.

С цялата си същност те желаех до лудост...

Недочула... Разбрала съм погрешно твоя зов...

Влязла съм сама в мой капан-заблуда...

Онова липсващо нещо... Било е споделена любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© something else Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих докосна сърцето ми излишно е да кажа,че вече си ми от любимите авторки поздрави мила и дано никога не ти липсва любов!!!!
  • Нямам думи да изкажа очарованието си от прекрасният ти стих. Разчувства ме!Браво
  • Страхотно е. Да разбереш , че липсва споделената любов е адски трудно , когато си влюбен , когато не виждаш друго освен очите на любимия, когато не търси друго освен ръцете му. И адски боли, когато сякаш останал на пуста улица привечер в сумрака преди да пуснат уличните лампи, разбереш , че липсващото е било споделената любов. Остави болката до поболи и стани по силна, ако няма взаимност значи нямало нищо, но това не прави любовта ти по малко искрена и красива. Просто не е нужно да я пилееш повече там - цения и себе си също. Поздрави - хареса ми твоя стих
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Толкова тъжно и красиво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...