8.10.2008 г., 16:42 ч.

(Не)Споделена любов 

  Поезия » Любовна
1408 0 8

 

Рисувах те.

С чувства те рисувах  по невидимо небе...

Чар и  ласка смесих, усмивката ти да направя...

С устни  очертавах нежно  твоя силует...

Погледът ти... Нарисувах го замислен до забрава...

 

Извайвах те.

С ръцете си извайвах твойто мъжко  тяло...

Събирах  всички разпокъсани чувства в едно

и се опитвах да те превърна в цялост...

Ала нещо се губеше... Но не знаех какво...

 

Изпявах те.

Като тъжна песен те изпявах, като стон...

Изливаше гласът ми чувства и мечти...

Но постоянно бърках един и същи тон...

Не беше трепетно нежен, а фалшив...

 

Желаех те.

С цялата си същност те желаех до лудост...

Недочула... Разбрала съм погрешно твоя зов...

Влязла съм сама в мой капан-заблуда...

Онова липсващо нещо... Било е споделена любов...

© something else Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Този стих докосна сърцето ми излишно е да кажа,че вече си ми от любимите авторки поздрави мила и дано никога не ти липсва любов!!!!
  • Нямам думи да изкажа очарованието си от прекрасният ти стих. Разчувства ме!Браво
  • Страхотно е. Да разбереш , че липсва споделената любов е адски трудно , когато си влюбен , когато не виждаш друго освен очите на любимия, когато не търси друго освен ръцете му. И адски боли, когато сякаш останал на пуста улица привечер в сумрака преди да пуснат уличните лампи, разбереш , че липсващото е било споделената любов. Остави болката до поболи и стани по силна, ако няма взаимност значи нямало нищо, но това не прави любовта ти по малко искрена и красива. Просто не е нужно да я пилееш повече там - цения и себе си също. Поздрави - хареса ми твоя стих
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Толкова тъжно и красиво!
  • И тъжно, и красиво! Поздрави!
  • Боже...как ме трогна...развълнува ме...
    с много обич за теб...
  • "Онова липсващо нещо... Било е споделена любов..."
    Тъжно!
Предложения
: ??:??