Рисувах те.
С чувства те рисувах по невидимо небе...
Чар и ласка смесих, усмивката ти да направя...
С устни очертавах нежно твоя силует...
Погледът ти... Нарисувах го замислен до забрава...
Извайвах те.
С ръцете си извайвах твойто мъжко тяло...
Събирах всички разпокъсани чувства в едно
и се опитвах да те превърна в цялост...
Ала нещо се губеше... Но не знаех какво...
Изпявах те.
Като тъжна песен те изпявах, като стон...
Изливаше гласът ми чувства и мечти...
Но постоянно бърках един и същи тон...
Не беше трепетно нежен, а фалшив...
Желаех те.
С цялата си същност те желаех до лудост...
Недочула... Разбрала съм погрешно твоя зов...
Влязла съм сама в мой капан-заблуда...
Онова липсващо нещо... Било е споделена любов...
© something else Всички права запазени